1. Глобално разпространение
През последните няколко десетилетия, и особено през последните години, в световен мащаб сериозно нараства броя на хората (възрастни и деца), които страдат от астма.
Макар, статистическите данни и здравните оценки и прогнози да не са единни, оптимистичните оценки са, че на глобално ниво между 3 и 5% от възрастните и ок. 10% от децата страдат от това заболяване.
Песимистичните оценки и прогнози са, че понастоящем близо 1 млрд. души по света имат симптоми на астма, процентът на астмата при децата рязко расте, достигайки в някои от развитите страни до 15%, а в отделни зони и социални и етнически групи надхвърля 20%; няколко стотин хиляди души в света ежегодно умират от астма; а към 2020 г. тя ще влезе устойчиво в първата петорка на най-масовите хронични заболявания в света.
Икономическата цена на астмата в глобален мащаб е няколко десетки милиарда долара годишно, като само за САЩ за 2004 г. тя се изчислява на 16 млрд. долара, от които 11,5 млрд. дол. са преки здравни разходи, а 4,5 млрд. дол. са косвените икономически загуби (намаляване на продуктивността, изгубени работни дни на работещите и родителите и др.).
През последните десетилетия и особено в края на 20 и началото на 21 век, се достигна до един глобален парадокс – дават се все повече средства за изследвания, фармация и лечение (става дума за обща сума от порядъка на около 100 милиарда долара през това десетилетие), а разпространението, заболеваемостта и смъртността от астма расте с все по-големи темпове, достигайки невиждани в историята на човечеството мащаби и поражения и, както изглежда, при досегашния подход към справянето с нея, перспективите са все по-мрачни.
2. Разпространение в България
За България няма достатъчно пълни и надеждни данни за реалното разпространение на астмата и нейните негативни ефекти на индивидуално, групово, организационо, общностно и национално ниво.
Според различни информации и проучвания някои елементи на ситуацията с астмата у нас е следната:
а) според оценки на асоциации на пациенти с астма броят на хората имащи някаква форма на астма или симптоми на астма у нас понастоящем е над 350,000 души;
б) според НЗОК (Националната Здравно-Осигурителна Каса) през 2004 г. с астма са били диспансеризирани ок. 48,500 души (ок. 14% от общия брой хора с такива симптоми, според оценките на асоциация на астматиците), от които ок. 45,930 са се обърнали към НЗОК (близо 95% от диспансеризираните);
в) хоспитализирани с астма през 2004 г. са били 9,364 души (ок. 16% от диспансеризираните);
г) през 2004 г. официалните данни говорят за направени 22,54 млн. лв. разходи за астма у нас, от които над 15 млн. лв. за лекарства (ок. 67%), 5,5 млн.лв. (ок. 25%) за болнично лечение (предимно за лекарства) и ок. 2 млн.лв за прегледи на диспансеризираните (под 9%). От тази сума близо 9 млн.лв. (39%) е отпуснала НЗОК, близо 11 млн.лв (ок. 48%) са дали пациентите и други организации и близо близо 3 млн.лв (ок. 13%) са дали болниците.
д) според изследване на Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) в София през 2004 и 2005 г. е наблюдавано следното разпространение на астмата сред децата от детските градини и учениците в столицата:
- за възраст от 10 мес. до 3 год. – 0,6% (през 2004) и 0,3% (през 2005)
- за възраст от 4 год. до 6 год. – 1,17% (през 2005)
- за възраст от 6 год. до 18 год. – 1,47% (2003), 1,52% (2004), 1,63% (2005),
от които при 1-вокласниците – 1,83%, при 7-мокласниците – 2,03%, при 10-токласниците – 1,8%.
От общия брой диспансеризирани деца в София между 10 мес. и 6 год. 44% са с астма, а при учениците от 6 до 18 год. - 35% което представлява най-голямата група от диспансеризирани подрастващи.
Общо за София през 2004 г. има диспансеризирани с астма ок. 1700 деца и юноши, от които 573 момчета между 7 и 14 г. и 386 момичета от същата възраст.
Нашата оценка е, че в дадените по-горе данни за България и София има определено занижаване на данните по различни субективни и обективни причини (непосещаване на здравни заведения от страна на хората имащи симптоми на астма, както и недостатъчно прецизна диагностика). Ако следваме световните тенденции, те би трябвало да са между 5 и 10 пъти по-високи.
Освен това, над 90% от всички разходи се изразходват за лекарства и лечение, т.е. за възпроизводство и печалба на фармацевтичните компании и здравните институции и само от порядъка на процент за превенция на астмата и обучение на страдащите за самостоятелно справяне с нея и управлението й.
3. Според нас, астмата е болест на съвременната цивилизация в буквален и преносен смисъл.
Всичко извън нас и вътре в нас, което е изкуствено, не е плод на естествената среда и начин на реагиране, който се установил и е станал типичен за човека през последните няколко десетки хиляди години откогато се е появил и разпространил Homo Sapiens sapiens, може, и става причина за появата на симптомите на астмата. Това се отнася както за хилядите и милионите изкуствени вещества в нашите изкуствени среди, така и за начините, формите и стила на отглеждане, възпитание, общуване, работа и живот на съвременните хора, начинът им на възприятие на света, на тяхната личност и поведение.
Тези нови субстанции, елементи и начини на съотнасяне и реагиране установяват помежду си деаздаптивни, болестотворни асоциации, от типа на условните рефлекси, които в крайното си проявление водят до хиперсензитивност и възпаление на белодробната система, резултат от което е астмата. Следователно, решението на проблема с астмата е двуяко – от една страна, идентифициране и минимизиране на изкуствените елементи и механизми вън и вътре в нас, които при даден конкретен човек и в конкретна ситуация водят до астма, и второ, разкъсване и разграждане на дезадаптивните асоциативни връзки и стимулиране усилването или формирането на адаптивни такива, които да изместят и заместят първите.
Това био-психо-социално и дори духовно преосмисляне на себе си и на средата, в която живеем и работим е ключовото условие за справянето с повечето от т.н. «болести на цивилизацията», от които страдат голяма част от хората днес, и, за съжаление, още по-голяма част от тях утре, ако не се преосмисли и пренастрои връзката и механизмът на взаимодействие вътре и извън нас с тази нова реалност.
Осъзнаването на нуждата от това преосмисляне на себе си и на средата си е най-важното предизвикателство, с което се сблъсква и всеки страдащ от астма. Ако той или тя не е готов/а да го осъществи, тогава ще остане «затворник» на самия себе си и на своя начин на живот, преживяване и мислене и ще му се налага да се справя с астмата като продължи до края на живота си да разчита преди всичко на външна помощ под формата на силно действащи лекарства, апаратчета или лекарски интервенции, чрез които за стотен или хиляден път ще прескочи поредния пристъп, но няма да реши дългосрочно и устойчиво проблема си с астмата и с пораженията, които този начин на живот нанася върху поведението му, психиката му, отношенията му с околните, работата му и върху общото качество на живота му.